На 23 декември църквата почита Свети Наум
На 23 декември Българската православна черква уважава Свети Наум, литератор, един от петимата най-близки и предани възпитаници и сподвижници на славянските първоучители Кирил и Методий.
Той израства в Мизия. Участва в Моравската задача на Кирил и Методий. По време на пребиваването си в Рим (края на 867 или началото на 868 г.) е ръкоположен от папа Адриан II за духовник. След гибелта на Кирил (февруари 869 г.) Наум отпътува за Панония и Великоморавия дружно с Методий и другите възпитаници, където взе участие в драматичната борба с немското духовенство.
След гибелта на Методий се завръща в България дружно с Климент и Ангеларий. Радушният банкет на княз Борис I и всестранната поддръжка на българския владетелски двор в Плиска му осигуряват благоприятни условия за работа. Той става един от най-вдъхновените уредници на Преславската книжовна школа (886-893).
През 893 година, когато Климент Охридски става свещеник на Дрембица, Наум напуща Преслав и заема неговото учителското място в региона Кутмичевица в град Девол (дн. фиктивен град в Южна Албания) (893-900 г.). Около 900 година се оттегля в манастир край Охрид, където продължава просветителската си активност. През 905 година построява собствен манастир, прочут през днешния ден като „ Св. Наум “. На смъртния си одър приема монашеската схима.
Умира на 23 декември 910 година Погребан е при северната страна на храма, където мощите му и до момента почиват неоткрити. Скоро по-късно е канонизиран.
Той израства в Мизия. Участва в Моравската задача на Кирил и Методий. По време на пребиваването си в Рим (края на 867 или началото на 868 г.) е ръкоположен от папа Адриан II за духовник. След гибелта на Кирил (февруари 869 г.) Наум отпътува за Панония и Великоморавия дружно с Методий и другите възпитаници, където взе участие в драматичната борба с немското духовенство.
След гибелта на Методий се завръща в България дружно с Климент и Ангеларий. Радушният банкет на княз Борис I и всестранната поддръжка на българския владетелски двор в Плиска му осигуряват благоприятни условия за работа. Той става един от най-вдъхновените уредници на Преславската книжовна школа (886-893).
През 893 година, когато Климент Охридски става свещеник на Дрембица, Наум напуща Преслав и заема неговото учителското място в региона Кутмичевица в град Девол (дн. фиктивен град в Южна Албания) (893-900 г.). Около 900 година се оттегля в манастир край Охрид, където продължава просветителската си активност. През 905 година построява собствен манастир, прочут през днешния ден като „ Св. Наум “. На смъртния си одър приема монашеската схима.
Умира на 23 декември 910 година Погребан е при северната страна на храма, където мощите му и до момента почиват неоткрити. Скоро по-късно е канонизиран.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ